За първи път държавата планира да пусне ДЦК за малкия инвеститор

Държавните ценни книжа са вид финансови инструменти, които правителствата издават (емитират), за да съберат пари от инвеститорите с цел финансиране на бюджетен дефицит, инвестиционни проекти, рефинансиране на държавен дълг или т.н. Когато купите държавна облигация, практически вие заемате пари на правителството. В замяна, правителството ви обещава да ви върне обратно сумата, която сте инвестирали (наречена номинална стойност или лицева стойност на ценната книга) след определен период на време, наречен падеж. През този период правителството изплаща и лихва на инвеститорите, която обикновено се плаща периодично (например на всеки шест месеца или веднъж годишно).

Държавните облигации са считани за едни от най-сигурните инвестиции, защото вероятността правителствата да не изплатят обратно парите, които са взели назаем, е много ниска. Това е така, защото държавата може да повиши данъците или да вземе нови заеми, за да изплати своите дългове.

Държавните ценни книжа могат да бъдат атрактивни за инвеститори, които търсят стабилност и сигурност в своите инвестиции. Те обикновено са ликвидни и могат да бъдат купувани и продавани на финансовите пазари.

Държавните ценните книжа се характеризират с 4 основни показатели, които ще разгледаме подробно – падеж, главница, купон и доходност до падежа.

Падеж – Това е периодът, за който е издадена ДЦК, и който определя крайния срок на заема. Той показва кога емитентът (правителството) ще върне първоначалната инвестирана сума на инвеститорите. Обикновено падежът на ДЦК е предварително определен при издаването и може да варира от няколко месеца до няколко десетилетия в зависимост от типа на ценната книга.

Главница – Това е сумата, която инвеститорът заема на емитента при покупката ѝ, и която се очаква да получи обратно при нейния падеж. Тази сума се нарича също и номинална стойност или лицева стойност на ДЦК.

Купон – Това е лихвеният доход, който ДЦК изплаща на инвеститорите по време на живота си. Той представлява фиксираната или изменчива лихва, която се изплаща периодично (например веднъж на шест месеца или веднъж годишно) върху номиналната стойност на ценната книга.

Доходност до падежа – Това е мярка за цялостния доход, който инвеститорът може да очаква да получи от дадена ДЦК, ако я държи до крайния срок на падеж. Тя включва всички очаквани купонни плащания, както и промените във възможната цена на облигацията във времето.

Доходността и цените имат обратно-пропорционална връзка – при повишаване на пазарните доходности, цените падат и обратно – при понижаване на доходностите, цените на облигациите растат.

Основните начини за реализиране на доходност от инвестиции в ДЦК са два, като зависят от две разновидности на инструмента:

1. Лихвоносни ДЦК – при тях емитентът се задължава периодично да изплаща текущи купонни плащания до настъпването на падежа. Възможно е също така да се емитират и лихвоносни облигации с текущи плащания, при които на съответната дата се погасяват както част от лихвите, така и част от главницата. След придобиване на ценна книга, притежателят ѝ получава лихвени плащания, а на датата на падеж се изплаща главницата.

2. ДЦК с нулев купон или т.нар. дисконтови облигации – те се емитират с цени под номиналната им стойност, за да може в края на периода, когато бъде изплатена номиналната стойност, инвеститорите да получат положителна възвръщаемост. По този начин възвръщаемостта се формира от разликата между покупната цена и номиналната стойност при падежа. Ако покупната цена е под 100, то разликата до 100 представлява отстъпка, която се получава на падеж.

От гледна точка на инвеститора, и двата вида финансови инструменти служат за влагане на свободни парични средства с цел получаване на доходност под една или друга форма. Те обаче се различават по определени параметри:

1. Притежателите на акции разполагат с дялов инструмент, т.е. собственост, докато притежателите на ДЦК дават заем. Съответно, за това си действие, акционерите имат правото да получават дивидент, изплащането и размерът на който обаче не са гарантирани, докато инвеститорът в ДЦК получава текущ доход под формата на лихвено плащане.

2. ДЦК са инструменти с дата на падеж, докато акциите нямат такъв.

3. Когато някой притежава акции, той има право на глас в общото събрание на акционерите, докато притежателят на ДЦК няма такова.

ДЦК, в сравнение с акциите, се считат за по-нискорискови. Те носят предимно общи рискове, някои от които са:

1. Пазарен риск – След емитиране държавните ценни книжа започват да се търгуват на вторичен пазар и цената им варира в зависимост от различни пазарни фактори, като един от рисковете е при продажба на книжата преди падеж цената да бъде по-ниска от цената на придобиване, и съответно да се реализира загуба.

2. Ликвиден риск – Ликвидният риск е свързан с потенциална ниска степен на пазарно търсене вследствие на неблагоприятни фактори.

3. Лихвен риск – Доходността на вторичен пазар на финансовите инструменти с фиксиран доход, каквито са ДЦК, се влияе от лихвените политики на централните банки. При повишение на основните лихвени проценти, доходностите на вторичен пазар обичайно следват пазарната тенденция, което означава, че пазарната цена на инструмента се понижава.

4. Инфлационен риск – Този риск е свързан с вероятността постъпленията от лихвените плащания и главницата при датата на падеж да не могат да покрият покупателната стойност на първоначално инвестираната номинална сума.

В България Централен депозитар за ДЦК е Българската народна банка (БНБ).