Как един юрист без докторска степен по икономика преведе Федералния резерв през най-голямата буря на века и защо неговото „меко кацане“ все още оставя горчив вкус?
ВАШИНГТОН – Май, 2026 г.
Когато Джером Пауъл за първи път прекрачи прага на „Екълс Билдинг“ като председател през 2018 г., малцина вярваха, че осем години по-късно той ще напусне поста си със статут на фигура, сравнима по историческа тежест с Пол Волкър. Пауъл не беше академичният теоретик, с който пазарите бяха свикнали в лицето на Бен Бернанке или Джанет Йелън. Той беше „човекът с частния капитал“ – прагматик, който трябваше да нормализира монетарната политика. Вместо това той се превърна в архитект на нейния най-радикален експеримент.
Грехът на „преходността“
Историята ще запомни управлението на Пауъл в три действия. Първото беше „пожарникарският“ отговор на пандемията през 2020 г. Тогава Пауъл не просто отвори шлюзовете – той ги премахна. Балансът на Фед набъбна до колосалните $9 трилиона, докато той обещаваше да поддържа лихвите близо до нулата, докато „всички не се върнат на работа“.
Но именно тук се роди и най-големият му пропуск. Опиянен от собствената си нова рамка за „средна инфлация“, Фед проспа първите признаци на прегряване. Етикетът „транзиторна“ (преходна), който Пауъл упорито поставяше на инфлацията през 2021 г., се превърна в синоним на институционално късогледство. Цената за това забавяне беше платена от американския потребител с най-високата инфлация от 40 години насам.
Вторият шанс на ястреба
Второто действие беше неговото изкупление. Малцина очакваха, че същият човек, който заля пазара с ликвидност, ще има решимостта да я изтегли толкова агресивно. Поредицата от повишения с по 75 базисни пункта през 2022 – 2023 г. беше монетарен еквивалент на шокова терапия. Пауъл пренебрегна гнева на Уолстрийт и заплахите на политиците, фокусирайки се върху едно-единствено число: 2%.
Към днешна дата, през май 2026 г., резултатите са налице. Инфлацията бе овладяна, без безработицата да премине критичните нива – подвиг, който икономистите наричат „меко кацане“. Но това е кацане на летище, което е станало много по-скъпо. Лихвите се стабилизираха в диапазона 3.50% – 3.75%, сигнализирайки края на ерата на „евтините пари“, която диктуваше правилата на играта през първите две десетилетия на века.
Институционалната крепост
Най-важното наследство на Пауъл обаче не е в лихвените проценти, а в независимостта на Фед. В ера на крайна политическа поляризация той успя да запази централната банка като остров на технократичната автономия. Той устоя на публичните атаки на Доналд Тръмп в първия си мандат и на натиска за социално-ориентирана монетарна политика във втория.
Дори сега, докато се подготвя да предаде щафетата на своя наследник (вероятно Кевин Уорш), Пауъл остава в Борда на гуверньорите до 2028 г. – символичен акт на институционална съпротива срещу опитите за политизиране на банката.
Присъдата
Пауъл напуска стола на председател в ситуация на парадокс. Той бе лидерът, който допусна духа на инфлацията да излезе от бутилката, но и единственият, който притежаваше хладнокръвието да го върне обратно. Неговата ера беше краят на невинността за централните банкери – напомняне, че пазарите могат да бъдат укротени, но законите на икономическата гравитация винаги побеждават накрая.
Светът на Пауъл беше свят на крайности. Следващият председател ще наследи икономика, която е по-устойчива, но и значително по-непредсказуема. Джером Пауъл доказа, че не е нужно да си професор по икономика, за да управляваш Фед – понякога е достатъчно да знаеш кога да спреш да се извиняваш и да започнеш да действаш.
Пауъл успя да приземи самолета, но малцина от пътниците ще му благодарят за турбуленцията, която сам създаде.
Представената информация не е и не следва да се възприема като препоръка, съвет за сключване на сделки, инвестиционно изследване или консултация за вземане на инвестиционно решение, препоръка за следване на определена инвестиционна стратегия или да бъде възприемана като гаранция за бъдещо представяне. Съдържанието не е съобразено с рисковия профил, финансовите възможности, опита и знанията на конкретен инвеститор. БенчМарк използва публични източници на информация и не носи отговорност за точността и пълнотата на информацията, както и за периода на актуалността ѝ след публикуване. Търговията с финансови инструменти носи риск и може да доведе както до печалби, така и до частични или надвишаващи първоначалната инвестиция загуби. Поради тази причина клиентът не трябва да инвестира средства, които не може да си позволи да загуби. Настоящата публикация не е изготвена в съответствие с нормативни изисквания, целящи насърчаването на обективността и независимостта на инвестиционните проучвания и инвестиционните препоръки, не е предмет на забрана за сключване на сделки по отношение на определени финансови инструменти и/или емитенти, преди разпространението ѝ от изготвилото го лице или съответните лица за инвестиционния посредник и като такава следва да се възприема като маркетингово съобщение.